Абарай Мухая

Aбарай Мухая ( от google translate: " Вече не е добре ", от вашето съзнание: "Барай Мухата", "Барай му ..." ) е безизвестен шиноби в своето родно село Конохагакуре. Познат още като "Батерията" сред братските шиноби на SGA.

Описание и Характер[]

Абарай беше изключително светло момче.. Косата му беше русолява като по-малък, но вместо да потъмнява продължаваше да изсветлява, докато не стана почти чисто бяла, остана му само русия оттенък, когато слънчевите лъчи се отразят. Очите му бяха пастелнозелени, също така ярки и изразителни.

Рядко криеше емоциите си, но с течение на времето, благодарение на нинджа обучението, придобиваше някакъв контрол над тях. Когато се намираше в компания обичаше да бъде център на внимание. Получише ли такова, често забравяше за каквито и да било нинджа тактики и действаше стремглаво напред, което му изиграваше лоша шега. Душийо - брат му, беше най-скъпия човек за него и все пак се закачаше, често го дразнеше.

[]

Пристрастие[]

Хаотично добър.

История[]

Преди Академията[]

Душийо и Абарай израстват в Коноха под родителските грижи само на баща си – Ибаки Мухая. Главата на семейството, виртуоз по Труд и Техника, изхранвал семейството си с ковачество с помощта на жена си – Мая Мухая, която била търговец и продавала неговите изделия. По време на шестата година на двете щастливи и весели момчета, Суна бива нападната от злодей на име Орочимару и неговата свита Оточани. Изпадналият в нужда град скрит в пясъка отпраща молба към Коноха за снабдяване с боеприпаси – кунаи, шурикени, катани, ветрила и т.н. „Тсунаде-сама!“ кимнала в съгласие Мая Мухая. Заедно с две от елитните шиноби на града (АНБУ-та), тя потегля към Суна, сбогувайки се с децата си. „Ще се върна, обещавам“ усмихна им се тя докато се разделяха. Двете момчета търкаха очите си, а по бузките им се стичаха сълзи. Душийо бе стиснал зъби, задържайк част от тъгата си вътре в себе си, а Абарай си плачеше най-откровено. Кадарът се сменя, а двете момчета стояха в същата поза над гроба на майка си докато течеше погребението. Бяха ядосани, бяха натъжени. В сърцата им беше пълен хаос замесен от лоши чувства и подправен с огромна доза неразбиране. „За съжаление не успяхме да спасим майка ви... но убийците намериха своята гибел непосредствено след това...“ разказваше АНБУ-то на семейството. Бащата стисна силно двете момчета за рамената и ги притегли към себе си. „АЗ ЩЯХ ДА СЕ СПРАВЯ ПО-ДОБРЕ!“ кресна Душийо, а брат му също се наежи до него. Идваше им да крещят и да сочат с пръст АНБУ-то пред себе си. ТОЙ БЕШЕ ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО. „Така ли? Докажете ми. Ще ви дам една седмица да научите хенге но джутсу.“ отвърна им той сухо. Двете момчета кимнаха и се заеха да учат. Времето мина неусетно и изпитният ден дойде. Неохотно и двамата се провалиха, а АНБУ-то остави на семейството наградата от мисията си. Двете момчета обаче не се отказват от твърдението си и решават да се запишат в нинджа академията. Така щяха не само да се докажат, но и да се уверят, че тяхната трагедия няма да се случи и на някой друг.

Генин на Коноха[]

Абарай влиза в Академията едва на 8-годишна възраст по времето, когато се състои нападението над Коноха от Звука. Тогава започва да бъде малко по-самостоятелен, защото живота го принуждава да бъде такъв, оставайки го без майка. Брат му се оказва по-талантлив и започва да напредва по-бързо, така Абарай започва да се чувства самотен и изолиран, но намира сили да продължи напред и да не се отказва въпреки всичко. Не след дълго минава Академията и бива разпределен в площадка. Не се задържа много с отбора си, а често ходи при Какаши-сенсей да бъде обучаван на Нинджутсу с чакра елемент: Електричество. Няколко пъти получаваше повиквателни от тогавашното хокаге - Тсунаде-сама, но му беше възлагана само черна работа, или по-точно кафява: като чистене на тоалетни или мисия в канализацията. На втората мисия се сприятели със Сачико, но приятелството им беше кратковременно. Мисиите и тренриовките ги разделяха, вместо да ги събират. Това се дължеше на забавеното развитие на Абарай. Белокоското разбра, че няма как да напредне без да полага необходимите усилия, не беше талантлив като връстниците си, които излизаха от известните кланове, затова трябваше да компенсира с упортира работа. Четене на книги, тренировки по площадките... така минаваха повечето дни на хлапето.